Да отидеш в Приж е мечта почти за всяка жена. Още повече, когато тази мечта е свързана с прекрасно романтично изживяване.

Не е ли малко изтъркано, ще попитам аз. Сякаш целият свят се е намъкнал там, само и само да зърне купчина старо желязо, което между другото и няма кой знае каква архитектурна стойност.

Всъщност Айфеловата кула е последното нещо, което французите ще искат да ви покажат, посетите ли страната им. Преди нея ще се наредят гледката от терасата на градините на града, Лувъра, пазител на творенията на човешкия гении, множество архитектурни културни обекти и цял куп винарни и малки мандри и къщи за производство на сирена. Това е нещото, което ценят местните – история, изкуство и даденостите на природата. Често ще чуете французи да ви говорят за козметика и парфюми и да се превъзнасят по последните модни тенденции. А кажете ли им, че сте от България почти задължително ще знаят за розовото и лавандуловото масло (предполагам, знаете, че България е един от основните износители и на лавандула в света).

А Айфеловата кула е просто проект, строен за Световното изложението в Париж през 1898 г. Замислена е да стои 20 години, но интересът към нея станал толкова голям, че тя бързо избила разходите по строителството си. След това станала обект на експерименти – чрез нея била проведена първата телеграфна връзка с Пентагона, а после са открити космичните лъчи, радиолъченията и впоследствие се трансформирала в радиорелейна кула на Париж. Така си остава там и до днес, макар чужденците да не знаят, че в последно време общината се сблъсква с много проблеми по стопанисването й.

Общо взето ние, като чужденци, й се радваме, а французите вече я гледат с досада. Но така е като с всичко местно, с което свикваме без дори да се замисляме какъв интерес би представлявало за гости и поколения напред…