живот

now browsing by tag

 
 

Кой какво кафе пие?

too-much-coffeeПо дрехите посрещат, по ума изпращат….
Не съдете за книгата по корицата…
Мъдрости много, но синтезът е един и същ. Мисли, преди да дадеш финална оценка.
И по този повод се замислих. Правим ли си изводи за хората на база това кой какво кафе пие, както сме склонни да си правим заключения за това кой какво (не)чете.

Някои го обичат късо, дълго и силно. Те пият кафето си буквално на екс и се чудя колко ли бързат тези хора вечно нанякъде. Винаги и правят всичко на екс без да се замислят за последиците, а може много лесно да се опарят.

А големите, бездънни чаши кафе, пълни с мляко, аромати, канела, захар, ванилия, пяна до ръба и малка доза истинско кафе, чиято сила се губи сред останалия океан от вкусове, чиито вълни се разбиват в устата ти. Какви са тези хора. Лежерни, плавни, многопластови, леко отвеяни и замечтани, любители на сладката страна на живота. Може би, все си мисля, че са такива.

Бързо и разтворимо, пак и пак. Да, лесно е да скъсаш едно пакетче, да изсипеш съдържанието му в чаша, да сипеш малко топла вода, едно-две разбърквания и ОЛЕ! Кафето е готово. Бързо, лесно, вкусно, както се казва. Какво се крие тук? Ограничено време, скрит мързел, липса на условия за нещо друго или просто по-различен вкус.

Излиза, че най-малко мисли по въпроса ми идват в главата, когато видя някой с нормално дълго кафе в нормална чаша, който пие кафето си с нормална скорост.

И какво излиза? Отново е на почит познатата ни златна среда.

Биографичен филм за Толкин. Не един… цели два

d1b819d88aff842e4e2bf5b5f36[1]Толкин… един от малкото писатели, успял да си спечели световна известност, която не само че не спада, а постоянно нараства с времето.

След успешните екранизации на „Властелинът на пръстените” и на „Хобит” интересът към Толкин очевидно (и съвсем очаквано) се увеличи много. Винаги ми е било интересно що за човек е бил този велик автор. Знам, че се участвал в Първата световна война и че е бил приятел с К.С. Луис (автора на „Хрониките на Нарния”). Смятан е за основоположник на фентъзито като жанр… но знанията ми се ограничават до тук.

За щастие тази (или следващата) година ще имаме възможност да гледаме не един, а цели два биографични филма за Толкин. Първият ще е със заглавие Tolkien и ще представя основно живота на писателя като преподавател в Оксфордския университет, както участието му във войната. Вторият, Tolkien & Lewis, ще показва приятелството между двамата автори, като се очаква продукцията да излезе до края на годината. Този проект е независим и има бюджет само от 18 милиона долара.

Все още не са обявени официално актьорите, които са избрани за снимките, нито има дати за премиерите на двата филма. Любопитството обаче бавно напира и ще е интересно да видим продукциите, когато са готови.

Сексът и градът… истина или лъжа

eto-s-kogo-zameni-kari-bradshou-priyatelkite-siКолко от вас гледат прочутия сериал „Сексът и градът‟? Лично аз съм засичала няколко епизода, но откровено казано такъв тип „чиклит” сериалчета не ме увличат. Намирам ги за силно безсмислени и хиперболизирани. Мои приятели живеят в САЩ  и не веднъж са ми казвали, че предаването е доста популярно сред  самотните жени и главно сред онези, които по начало са свити и консервативни – т.е. доста голяма част от американките. Мит е, че разкрепостените жени, подобно главните героини, действително съществуват. Може би ги има някъде там, но водещото при болшинството американки е не търсенето на сексуални приключения и вечното издирване на онзи Единствения принц на бял кон, влизайки в чести връзки, а израстването. Разпространено е виждането, че жената трябва да гради кариера и когато се почувства достатъчно зряла търси да създава семейство.

Ние тук обаче си мислим, че личните отношения са водещото в живота и не една от представителките на нежния пол, от тийн момиче следва образци от сериала като мода, стил на живот, мечтае да бъде поредната Кари Брадшоу, която тича след един неуверен в себе си мъж и вписва рубрика за живота в дамско списание. Ако такъв тип ви удовлетворява и смятате, че е правилен – добре, но замислите се за всичко онези възможности, които могат да ви изкарат от подобен омагьосан кръг и сложете край на „хитовия” си сериал.

Влезте в друга някоя роля на преуспяла и независима жена, след която мъжете тичат, а тя с гордост и достойнство  върви напред. Марковите й обувки не са от разпространение на безсмислени сюжети за списание, а от работа, която не й изисква постоянното философстване по драматични сцени от живота и не я вкарва във филми. Изградете своя собствена линия, в която Единственият принц в живота сам ще се появи без преди това да сте нацелували безброй жаби.

Зодиите

Срещали ли сте хора, които постоянно следят хороскопите си, суеверни са и гледат всичко в живота им – от цветове, които обличат, бижута, дрехи и аромати да е съчетано според зодията.

Е, аз имам такава позната. Тя често ме изненадва с вманиачеността си на темата. Спомена ли, че съм се запознала с някого, първият й въпрос е „Коя зодия е?‟ Следват дълги разсъждения за развитието на отношенията ни и съвместимостта в характерите ни.

20130528112324_51a42333ba9b7Моето лично мнение е, че не можеш да слагаш дадена личност в някакви рамки. Не отричам, че вярвам, че все пак между хората от еднакви зодии съществуват относителни сходства на характера. Например всички Деви, които познавам, са педантични до крайност – в един момент са мили, в следващия яхват метлата. Скорпионите са много разкрепостени, Стрелците до крайност наблюдателни и преми, Водолеите се отличават с нетипично мислене, Рибите – със затвореност и пр., но какво от това?!

Според мен цялостният характер на личността зависи от средата, в която човек е израснал, от обкръжението му, от възпитанието и начина на живот. Срещала съм общителни, открити и искрени Риби, любезни и внимателни в изказванията си Стрелци, Водолеи без капчица творческо мислене, освен как да скрият бирата от жена си, така че да не ги хване, че пият втора и т.н.

Аз мисля, че ежедневието ни не може да зависи от хороскопа на някои телевизионен или вестникарски астролог и смятам суеверието за излишно психическо обременяване. Човек трябва да се отпусне и изживява дните си без да търси символи и съвпадения. Така не само ще живее по-пълноценно, но и по-дълго, защото няма да се стресира, ако някъде пише „Днес общувайте с повишено внимание, защото ще се скарате с близък‟ Е, аз като внимавам да не се скарам, определено ще се и после ще го мисля цял ден. Ако не съм го прочела най-вероятно това изобщо няма да се случи, но дори и да се – изобщо няма да му обърна внимание…