характери
now browsing by tag
Кой какво кафе пие?
По дрехите посрещат, по ума изпращат….
Не съдете за книгата по корицата…
Мъдрости много, но синтезът е един и същ. Мисли, преди да дадеш финална оценка.
И по този повод се замислих. Правим ли си изводи за хората на база това кой какво кафе пие, както сме склонни да си правим заключения за това кой какво (не)чете.
Някои го обичат късо, дълго и силно. Те пият кафето си буквално на екс и се чудя колко ли бързат тези хора вечно нанякъде. Винаги и правят всичко на екс без да се замислят за последиците, а може много лесно да се опарят.
А големите, бездънни чаши кафе, пълни с мляко, аромати, канела, захар, ванилия, пяна до ръба и малка доза истинско кафе, чиято сила се губи сред останалия океан от вкусове, чиито вълни се разбиват в устата ти. Какви са тези хора. Лежерни, плавни, многопластови, леко отвеяни и замечтани, любители на сладката страна на живота. Може би, все си мисля, че са такива.
Бързо и разтворимо, пак и пак. Да, лесно е да скъсаш едно пакетче, да изсипеш съдържанието му в чаша, да сипеш малко топла вода, едно-две разбърквания и ОЛЕ! Кафето е готово. Бързо, лесно, вкусно, както се казва. Какво се крие тук? Ограничено време, скрит мързел, липса на условия за нещо друго или просто по-различен вкус.
Излиза, че най-малко мисли по въпроса ми идват в главата, когато видя някой с нормално дълго кафе в нормална чаша, който пие кафето си с нормална скорост.
И какво излиза? Отново е на почит познатата ни златна среда.
Съвместното съжителство
Този уикенд с приятелките ми си спретнахме женско парти. Говорихме дълго – до сутринта, и бистрихме теми от живота. Една от най-любопитните за мен беше тази за съвместното съжителство с мъж.
Ако трябва да съм честна никога не съм се замисляла кое е по плашещо в настъпването на този значим житейски момент – сблъсъкът с битовизмите или сблъсъкът с навиците на другия. Оказва се, че в мнозинство приятелките ми се страхуват от битовата част на съжителството – разпределението на финансите, миенето на чиниите, прането, готвенето и пазаруването. Според тях, и предполагам много други дами, тъкмо тук е сблъсъкът на характерите, мнението и предпочитанията. Казват, че много двойки се разделят именно по причина, че не могат да се разберат в съвместното съжителство. Възникват множество поводи за сърдене и разправии, което неминуемо води до раздяла.
Според мен обаче това е сферата, където винаги може да се води политика. Винаги можеш да направиш „нещото“ в бита ви така, както ти харесва без да вдигаш много шум и врява. Защо да се караш с партньора си, ако не е сложил сапун в сапуниерата (Като видиш, че няма – сложи ти, какво ще ти стане?!) Като видиш, че не се сеща да сложи дрехите в коша за пране, наведи се и ги премести там. Ако е купил нещо много скъпо за вечеря, на следващата вечер му сложи нещо евтино – ще видиш как ще се научи.
Според мене по-страшни са нравите и навиците. Ако един човек обича хазарта, той никога няма да се откаже, ако обича да пие – нищо няма да го спре, ако е перманентен лъжец – няма да се промени. Ревността не се лекува, а непостоянството руши отношенията, защото изгражда недоверие.
Така че няма място за страх. Ако сте преценили, че човекът до вас няма непоносими и порочни навици и държите на него, избавете се от предразсъдъците и се забавлявайте… все едно сте със съквартирант.