филми
now browsing by tag
Любими филми за Деня на киното
Всяка година на 28 декември отбелязваме Международния ден на киното. Знаете ли неговата история и защо точно днешната дата е избрана за такава? Нека си припомним малко история. През далечната 1895-а година в известното тогава кафене в Париж „Салон Индиен дю Гран Kафе“ за първи път се прави демонстрация на движещи се фотографии. Или с други думи, тогава, скромна публика става свидетел първата кинематография. Виновници за случилото се са братята Луи и Огюст Люмиер. Фамилията ви е позната, нали?
Разбира се, французите стават известни по-късно като основоположниците на съвременното кино. Първият им филм трае малко над 40 секунди и е озаглавен „Работници напускат фабрика Люмиер в края на работното време“. По-долу ви предоставям линк към него, така че ако не сте го гледали, сега е моментът.
В наши дни киното се е наложило като едно от най-обичаните и предпочитани изкуства. Емоцията след хубав филм се помни дълго, а удоволствието да го гледаш на голям екран, с любимите си актьори и с още куп непознати хора, които споделят страстта ти, е несравнимо. Да не забравяме и всички звукови и визуални ефекти, които допълват дълбок и смислен сюжет.
Тази година реших да отбележа Международния ден на киното в уюта на дома си и в компанията на няколко приятелки. Ще заложим на добре известни шедьоври от всички жанрове. И понеже сме безнадеждни романтички, част от заглавията включват класики като „Тетрадката“ и „Закуска в Тифани“.
https://www.youtube.com/watch?v=OjG5bujrzGo
Когато остареем
Това може би е един от най-големите страхове на 90% от населението на земята. Старостта е описвана в книгите като нещо тъжно и трогателно, но хората не могат да разберат, че старостта крие и своите доста приятни моменти.
Съдейки по моята собствена баба това е време на почивка. Вече си достатъчно зрял и, дай Боже с акъла си, за да можеш да се наслаждаваш на книгите, които обичаш, на филмите, които ще ти харесат, на времето в градината, препичайки се на слънце и приятните разходки сред природата.
Не е задължително да се затваряш между четири стени и да тъгуваш по младостта си, която никога няма да се върне. Много лесно можеш да се наслаждаваш на времето си тук и сега и да се опитваш да създадеш колкото се може повече приятни спомени с близките си хора.
Нещо лежерно
Днес не искам да се затормозявам с изразяването на много сложни мисли, но пък ми се пишеше пост и затова сега сядам и направо почвам да пиша за каквото ми хрумне. Само знам, че няма да са някакви мъдрости, които изискват дълго и дълбоко осмисляне – пълна противоположност на филмите на Уди Алън ;) Като го споменах него, си спомних, че когато в по-млада възраст съм гледала негови филми, краят винаги ми убягваше. Скоро не съм гледала негов филм, може пак да пробвам, да се тествам доколко съм помъдряла през годините. Решено е – ще му дам втори шанс да ме впечатли с гения си!
Минаваме нататък… Тъй като сме на тема филми, искам да ви споделя, че напоследък нищо от това, което дават, не може да ме впечатли. Залагах големи надежди на 2-3 филма с добри трейлъри, които специално отидох да гледам на кино, но не надминаха очакванията ми, дори бяха много под тях.
И откога Джордж Клуни участва във филми на Дисни? Аз като чуя Дисни и си представям по-детски филми. Не е ли така? Поне така са се позиционирали в съзнанието ми. Става дума за „Утреландия“, между другото. И „доктор Хаус“ участваше. Ясно е, че с тези известни лица се целят повече приходи от прожекции. Не знам, но мисля, че това е под нивото и на двамата.
След като неочаквано започнах да нищя световната киноиндустрия, отправям призив към нея за по-интелигентни сюжети, по-непредсказуеми, в които не си сигурен дали главният герой не остане жив и т.н. Поучете се от „Игра на тронове“ малко. Това е от мен :)