ежедневие
now browsing by tag
Рискове в пробната
Мъжете никога няма да разберат какви жертви правим ние жените в името на това да изглеждаме добре и да сме привлекателни за тях. А те само стават от сън, сресват се и са готови.
Преди дни попаднах на една изповед на една дама, която хем много ме разсмя, хем ме подразни на какво се подлагаме само и само да изглеждаме красиви. Може би доста от нас са изпадали в подобна ситуация, не точно толкова рискована, но с проблеми при купуването на тоалет за повод. Всички знаем, че колкото и да не ни се иска, тялото ни се променя. Няма как след като си родил едно дете да очакваш, че ще имаш онова тяло от тийнейджърските ти години и тук не става въпрос само за качени килограми, като цяло структурата на жената се променя и ние просто трябва да свикнем с тази мисъл и да се научим да се харесваме. Идва момент, в който ежедневието така те завихря, че изпадаш в ситуация като героинята от статията, за която ви разказах, в петък вечер, след работа да си търсиш тоалет за повод. Осънзавайки, че не си онзи размер от преди 10 години. Тъжно, но факт. Моята героиня с много усилия успява да намери рокля, намалена и що годе добра, все пак ще я сложи веднъж. Само, че продавачката я заблуждава и й дава доста по-малък размер, отколкото на нея й е нужен и при опита си да облече тоалета едва не се задушава. Представяте ли си, да се заклещиш в рокля? Доста неприятна ситуация, особено като осъзнаеш, че не си си епилирала краката, а бельото ти е като на бабичка. Честно казано доста се разсмях, защото потърпевшата беше извлякла целия хумор от ситуацията и драма почти нямаше, но като се замислиш е доста неприятно да се опитваш да влезеш в рокля, която е поне с два размера по-малка от твоя и да не можеш нито да я измушиш, нито да се вмъкнеш, започваш да се задушаваш и да се паникьосваш, на мен ми се е случвало веднъж подобно нещо, но се успокоих и успях да се измъкна без да спукам роклята по шевовете.
А вие преживявали ли сте подобна рискова и същевременно забавна ситуация?
Къде да си починете добре?
Има един широкоизползван напоследък термин – есенна и пролетна умора, с който яко се злоупотребява. Някои хора казват, че ги моряла умора, когато чисто и просто си ги мързи!
Е, с мен не беше така. Докторът го нарече умора, но за мен си е чисто психическо изтощение. И след неговите препоръки просто нямаше начин да продължа постарому. Препоръча ми да се запиша на йога, което направих, както и задължително поне за няколко дни да отида на почивка в планината! И ако за първото за замислих, то за второто не ми трябваше допълнително подканяне. Преди време си бях харесала едно местенце за почивка в Западните Родопи с толкова много красота, че ако там не се отпусна и не си почина – няма накъде. Става въпрос за вили близо до Цигов чарк – комфортни, уютни и с невероятна природа наоколо.
И така, след като с половинката ми уредихме отпуска си, поехме на път към чудното място, което си бях набелязала отдавна, но за което обикновено не оставаха нито финанси, нито време. Е, явно е нужно едно леко и в същото време силно побутване от съдбата :)
Настанихме се във вилата в четвъртък и останахме до неделя. За това време успяхме да отскочим до Цигов чарк, да разгледаме Велинград, да разгледаме забележителностите, дори да изкачим един близък до спа столицата планински връх – и тук трябва да отбележа, че съм много благодарна за чудесните метеорологични условия, нетипични за това време на годината.
Ще бъде преувеличено ако кажа, че съм се прибрала като нова, но определено почивката там ме освободи от огромно количество дълго събиран стрес и ми позволи за няколко дни да обърна повече внимание на близкия до мен човек. Всичко това в една невероятна атмосфера.
Това е от мен за днес, и ви пожелавам да посетите местенце като това не защото се налага, а защото имате време, желание и възможност :)