Детство мое
now browsing by tag
Любимите ми приказки на Братя Грим
Наскоро, покрай племенницата ми, на която четох приказки, се сетих за моите любими от детството – Пепеляшка и Снежанка. Те са и героините, на които тогава исках да приличам, и то не само заради външната им красота, но и заради душевните им качества. Е, разбира се и заради принцовете, които ги търсиха и спасяваха. Може би благодарение на тези приказки, аз все още търся своя принц, и разпознавам „жабоците“ още отдалеч :))
Приказките, които четох на племеницата ми, бяха от поредицата „Детство мое: Вълшебни приказки в картинки“ от издателството на Светльо Кантарджиев – Ню Медиа Груп. Илюстрациите им много ми харесаха и ми напомниха за моите стари книжки, които сигурно събират прах някъде в старата къща на баба ми на село.
Прочетох й „Скъсаните пантофки“ на Братя Грим, както и „Малкия Клаус и Големия Клаус“ на Андерсен. Точно тези две приказки или не съм чела като малка, или съм ги забравила, но поне и на мен ми беше интересно, а и много приятно. Децата са ангелски и невинни създания, и винаги изпитвам удоволствие да съм с тях и да им разказвам приакзки. По тази причина и неведнъж съм се замисляла дали да не изкарам и едно педагогическо образование, но засега това е в далечните ми планове.
Бих препоръчала и на вас детските книжки от издателството на Светльо Кантарджиев, добре е човек, от време на време, да си припомня детските години и вълнения, разказвайки вълшебни приказки на някой малчуган :)
Още готини книжки за децата от издателството на Светльо Кантарджиев
Ню Медиа Груп на издателя Светльо Кантарджиев продължава да пуска на пазара още предложения от поредицата „Детство мое“, на която аз съм нещо като абонат и купувам редовно книжки за моите деца. Сред последните допълнения октриваме чешка, английска и италианска народна приказка, „Старата къща“ на Андерсен и „Приказка за котката“ от Ръдиард Киплинг.
Децата четат все по-малко и затова сме виновни ние, възрастните, е казвал неведнъж г-н Кантарджиев. И аз мисля, че оправдания като липса на време и умора не могат да извинят отсъствието на родителското тяло, което първо въвежда малчуганите във вълшебния свят на приказките. Аз лично не бих си позволила да нямам време за най-важното ми – детето.
В една медия експерти в областта на детското развитие цитираха и други фактори, виновни за т.нар. „нечетящи деца“. Днес детето, което прекарва значителна част от свободното си време в четене на художствена или друг тип литература, често бива изолирано от връстниците си, за масата от които нормално е да играеш компютърни игри, а не да прелистваш книга. Такива малчугани често биват определяни като „книжни плъхове“ и „зубъри“.
И докато външните факори не зависят от родителите, то семейната среда е абсолютно и единствено тяхно дело, което само с няколко реда може да спечели още един буден, интелигентен и четящ гражданин на света.