Неприятните дъждове не спират да ме изненадват. От няколко години все е така през юни, но като че ли тази надминава всички други, или поне с такова чувство ме спохожда. 

По телевизията вече обявиха колко села са наводнени и колко е голяма заплахата пълноводните реки да не повлекат със себе си още домашни животни и покъщнина. Ужасяващото в случая е, че това са именно домовете на хората, техните земи и дали са в ниското, в близост до коритата на реките, или на високи хълмове, повечето от къщите са по наследство и възрастните хора, живущи в тях, рядко има къде да отидат.

Следя новините. В повечето случаи ми прави впечатление, че репортерите все така яростно се опитват да намерят виновник за щетите от природното бедствие, което ми се струва много грозно. Виновник няма, или има, но той не може да се контролира. Това е то, природата и тя рано или късно си взима своето. В този ред на мисли четох и конспирации, че наближава нов апокалипсис и не ми остана нищо друго освен да вдигна изнурено рамене и да сменя канала.

Моля те, не ни съди строго, Дядо Боже, за невежеството и простотията!