архитектура
now browsing by tag
Дизайн, вдъхновен от природата
За всички нас домът е символ на уют, комфорт и зона за почивка. В него забравяме за забързаното ежедневие и просто се радваме на живота. Поради тези причини тенденциите в обзавеждането също се сменят, за да преоткриват все по-приятни дизайни, засилващи тези чувства и емоции.
Четох например, че през 2021-а година интериорът ще бъде почти изцяло вдъхновен от природата – форма, цветове, материали и усещания. Актуални са мебелите от дървен материал и текстури, които са по-груби, но пък действат успокояващо и напомнят за връзката с природата. В тази насока формите също търпят изменения. От квадратни и ръбести стават по-овални, кръгли, омекотяват се.
При цветовете започват да преобладават тези в светлите нюанси. Модерни са земните тонове – кафяво, бежово, зелено. Освен че оптически създават илюзията за по-голямо пространство, те са и още една препратка към природата.
Не липсват и живите растения като декорация. На преден план излизат зелено цъфтящите, които може да бъдат използвани като стенна декорация. Сигурно и на вас ви е направила впечатление красотата на подобна вертикална градина. И веднага сте се почувствали по-добре, нали? Доказано е, че интегрирайки природата по какъвто и да е начин в архитектурата на дома, е стъпка към по-добро здравословно състояние, спокойна психика и положителни мисли.
Все по-усърдно в интериора навлиза и колониалният стил. Какво означава той? Това са натурални цветове, екзотични животни (като част от дизайна, разбира се) и големи фикуси, палми или папрати. Колониалният стил се отличава с големи прозорци, стигащи до пода. Тапетите или като акцент върху стената се наблюдават животински или ботанически акценти. А в екстериора и интериора фокус заемат материали от камък и дърво. Екзотично и красиво, нали?
До Париж и обратно…
Да отидеш в Приж е мечта почти за всяка жена. Още повече, когато тази мечта е свързана с прекрасно романтично изживяване.
Не е ли малко изтъркано, ще попитам аз. Сякаш целият свят се е намъкнал там, само и само да зърне купчина старо желязо, което между другото и няма кой знае каква архитектурна стойност.
Всъщност Айфеловата кула е последното нещо, което французите ще искат да ви покажат, посетите ли страната им. Преди нея ще се наредят гледката от терасата на градините на града, Лувъра, пазител на творенията на човешкия гении, множество архитектурни културни обекти и цял куп винарни и малки мандри и къщи за производство на сирена. Това е нещото, което ценят местните – история, изкуство и даденостите на природата. Често ще чуете французи да ви говорят за козметика и парфюми и да се превъзнасят по последните модни тенденции. А кажете ли им, че сте от България почти задължително ще знаят за розовото и лавандуловото масло (предполагам, знаете, че България е един от основните износители и на лавандула в света).
А Айфеловата кула е просто проект, строен за Световното изложението в Париж през 1898 г. Замислена е да стои 20 години, но интересът към нея станал толкова голям, че тя бързо избила разходите по строителството си. След това станала обект на експерименти – чрез нея била проведена първата телеграфна връзка с Пентагона, а после са открити космичните лъчи, радиолъченията и впоследствие се трансформирала в радиорелейна кула на Париж. Така си остава там и до днес, макар чужденците да не знаят, че в последно време общината се сблъсква с много проблеми по стопанисването й.
Общо взето ние, като чужденци, й се радваме, а французите вече я гледат с досада. Но така е като с всичко местно, с което свикваме без дори да се замисляме какъв интерес би представлявало за гости и поколения напред…