Винаги съм се чувствала горда, че съм се родила жена. Не съм феминистка до „мозъка на костите си“, но определено подкрепям равенството между половете. Днес уж всички сме толерантни и пълноправни членове на планетата Земя, но някак си не е точно така. Една случка от последните дни ме провокира да се замисля дали живеем в мъжки, женски или свободен свят.

В работата си имах важна среща с нови клиенти. Разбира се, отделихме достатъчно време с колегите и за подготовка на презентация, визуални ефекти и още редица впечатляващи елементи. След като всичко бе готово, вечерта преди срещата обърнах по-сериозно внимание на визията ми за предстоящия мийтинг. В абсолютен унисон с темата на презентацията, избрах дрехи, които да са по-екстравагантни и в приятно контрастиращи си цветове.

На следващия ден бях уверена и готова да превзема нови върхове, в случая нови клиенти. Срещата премина добре, но през цялото време докато говорех забелязах, че всички ме оглеждаха. Знаете за това усещане, когато погледите са вперени във вас и се следи всеки ваш детайл. Освен за подробности по представянето на идеи, всички присъстващи наблюдаваха движенията и дрехите ми. Не се смутих, а напротив – мотивирах се и дадох всичко от себе си.

Когато изпратихме потенциалните ни клиенти, ръководителят на проекта ме извика в кабинета си. Получих от него упрек за начина си на облекло. Ще ви призная, че изобщо не се почувствах добре, но го преглътнах и попитах къде е проблемът. Отговорът бе, че не е корпоративно, а разчупено. Знам, че бизнес етикетът изисква определена сдържаност и семпла елегантност, но трябва да прецениш пред кого може и да си по-креативно облечен.

След няколко дни ме информираха, че сме спечелили новите клиенти. Бях развълнувана и, разбира се, последва нов разговор с шефа ми. Оказа се, че са ни избрали именно заради екстравагантния ми тоалет. Клиентите били впечатлени от умелото съчетаване на материи, цветове и шик с абсолютно професионалното отношение.

Тази случка ме накара да се замисля дали сме се освободили от предразсъдъците ни, дали все още на жената се гледа като на красив обект и доколко можем да бъдем себе си в корпоративния свят? Кога ще премахнем старото мислене и ще приемем към новото? В момента живеем в мъжки, бизнес, корпоративен, женски или свободен свят? Май всеки се живее в неговия собствен…