Днес в блога си искам да ви споделя една изключително лична информация. Вече събрах смелост, сигурност и доза непукизъм и затова реших да дам гласност на темата молитва.

Знам, че повечето от вас свързват изказването на определена молитва с религията. Други пък я обвързват със сила и чудо при извънредно тежка ситуация. Общо взето никой не се моли просто ей така, а трябва да има конкретна причина. Е, аз не съм от този тип хора и когато съм благодарна, тъжна, радостна или съм в нормално състояние, аз се моля. Причината е, че просто искам да съм наясно със себе си, а по този начин усещам най-силна връзка с вътрешността си. Предполагам, че всеки от нас си има свои начини за това.

Не си представяйте, че посещавам някой конкретен храм или чета духовна литература. Напротив – всеки път щом искам да изкажа моите молебствени слова, аз го правя на уединено място в конкретен момент. Случвало се е това да е в офиса, когато съм сама в стаята, вечер в леглото преди да заспя, в банят или просто пътувайки в автобуса.

Целият процес по изказване на моята молитва е много прост. Винаги започват „ Господи Боже мой, татко вседържителю, ти който си твореца на небето и земята“. След това продължавам с конкретните мои думи относно това, за което искам да се изясня. При възникване на проблем, когато съм на кръстопът и не знам накъде да продължа, при изпитване на екстремна радост от случило се събитие или да благодаря, че съм здрава, че съм тук и сега – тема мога да си намеря винаги.

Според мен силата на молитвата е в искреността на нашите собствени думи. Всеки един от нас може се обърне към Бог, Вселената, Слънцето или каквото е висше за него самия и да отправи словото си. По този начин разсъждаваме, мислим и се научаваме да бъдем адекватни спрямо ситуациите в живота ни.