Че приятелството е душа в две тела, го е казал още Аристотел. Съгласни сте, нали? Всеки от нас има най-добър приятел, който ни подкрепя, разбира, съветва и не съди. Всъщност копнежът за приятели изглежда е толкова стар, колкото и самото човечество. Психолози и социолози се занимават широко с темата за приятелството и вярват, че тези, които имат приятели, живеят по-щастливо.

С времето обаче приятелствата от детство се променят. Например не е гаранция, че най-добрият ни приятел от деството, ще остане такъв и в тийнейджърските ни години или в зряла възраст. Нека заедно разберем защо.

Първите приятелства се създават около тригодишна възраст. Такива отношения обаче често нямат много общо с това, което възрастните разбират под приятелство. Това е така, защото малките деца още не са се научили да правят компромиси, да изпитват емпатия и са свикнали да бъдат център на внимание.

Продължителността на най-ранните приятелствата също се различава от взаимоотношенията при по-големите деца. Тъй като 2-3-годишните все още не са в състояние да оставят настрана собствените си нужди, може да се случи „приятелството“ да продължи само един следобед на люлките в парка.

Докато разговорите играят важна роля в приятелствата на юноши и възрастни, децата избират други начини да „влязат в разговор“ помежду си. Те споделят или разменят закуската си, защитават се взаимно от други деца. Независимо от това, тези приятелства често са просто удобни за децата – например, за да не им се налага да играят сами.

Разбира се, с напредването на възрастта се променят и взаимоотношенията, а приятелството започва да се изгражда чрез взаимно доверие и споделеност.