Ангел
„Погледни в моите очи преди изгрева,
погледни ме в очите и никога няма да си сам“ – това е част от уникалния текст от песента „Ангели“ на прелестната Мика Нютон, която наистина прилича на ангел. Уверявам ви, песента е известна на всеки, само че малцина от вас ще се сетят като я чуят след толкова време. Но ако видите клипа от 2011, когато Мика представи „Angels“ на годишния конкурс Евровизия с прекрасна постановка от пясъчни фигури, веднага ще се сетите.
А сега за наслада на сетивата – оригинала на украински и адаптацията на английски, приемете като специален поздрав от мен! Прекрасно лято и бъдете и вие като ангели – с кристални мисли и добри дела :)
Три символа пред името
Здравейте! Днес ще си говорим за трите букви (символа) пред името, които често ни дават самочувствие без покритие.
Повечето хора изпитват някакъв респект, ако се запознаят с човек, който се кичи с титлата инж., адв., арх., проф., доц. или д-р (тук са три символа). В повечето случаи следва едно уважително говорене, подмазване, плюнчене и т.н. Резултатът е, че не тези хора ви захаресват повече, а че се излагате и им досаждате. На всичко отгоре вдигате излишно самочувствието им, което и без това лети отдавна в небето.
Забележете само как представителите на тези професии пристъпват, как вървят винаги с вирната брадичка, как в много случаи още като се запознават с някого започват името си с поставените инициали. Държите ли се с тях все едно са нещо повече от вас, то те непременно ще демонстрират величие, тъй като се чувстват точно толкова над вас, колкото и вие ги усещате.
Според мен цялото това поведение е напълно погрешно. Аз мисля, че независимо дали професията ти дава три символчета /букви/ пред името не означава, че всички останали професионални направления трябва да се подценяват. Липсата на самочувствие е най-лошото, което може да се случи на един човек. Всеки трябва да има добро усещане за себе си и да знае, че неговата специалност в неговата област на труд е незаменима с никоя друга. Да, може би архитектите, адвокатите, инженерите и определено лекарите имат доста отговорни и мъчно следвани професии, но това не означава, че по-малко стойностни са редакторите, например. Замислете се, че именно те поддържат чистотата на езика, че именно тяхната работа е толкова значима, че ако в един медицински справочник напишат една „0“ повече могат да убият някого. А сега вземете преводачите, които разпространяват великите творения на писателите и поддържат световното културно наследство. Вземете шивачите и дизайнерите, които ни продават най-необходимото и подпомагат естетическия ни поглед на света. А нека не забравяме и хранителните технолози, благодарение на които поддържаме живота си консумирайки създадените/направените от тях храни и напитки. Не можем без удобството на такситата, без ходенето на ресторант, театър или кино, имаме нужда от педагози, детски възпитатели и детегледачи и много, много други…
Няма по-малко или повече значима професия. Светът е голям, всеки човек има свои качества и таланти. За да функционира обществото ни сме си нужни абсолютно всички.
Добра новина!
Няма как да не отбележа нещо хубаво, което бавно полази градовете ни последните месеци. ТО се нарича Ремонти. Почти навсякъде, където отивам забелязвам преструктуриране, обновяване, разкрасяване. Нови пейки, нови тротоари, нови фонтани. Асфалтирани са вече не малко пътища, а наскоро разбрах, че обновяват ж.п. линиите на много места и правят основни ремонти на сградите на гарите в градове като София, Пазарджик, Ихтиман и много, много други.
Не е ли това похвално? Аз мисля, че да. Мисля, че трябва да отделяме много повече място във вестници, списания и новинарски емисии по телевизията и за тези добри културни новости, които да накарат хората да гледат с надежда към бъдещето. За жалост обаче медиите изтъкват само лошото. Затова й е трудно на обикновения гражданин да разбере колко хубави неща се правят в… Русе, например, или пък в Шумен. Сигурно не знаете, че именно в последно споменатия град е издигнат паметник на Тодор Колев! Е, аз до скоро не знаех. Сигурно са го казали в сутрешния блок на някоя телевизия, но работещите хора като мен нямат възможност да следят предавания през деня и разчита само на вечерните новини и това онова, което прочетат в мрежата. Без обаче да потърсиш преднамерено, добрата новина не достига до теб. Ужасни и потресаващо! Мисля, че това е даже кощунство – в малка държава като нашата, в която бедите ни връхлитат една след друга да няма ловци на хубави неща, които да правят позитивни рубрики и да предизвикват поне малко усмивки на лицата на хората…
Нека помислим и върху това.
Философите
„Какво ще направите, ако….? – Провокациите са любимите ми игри. Карат те да мислиш логично и последователно. Трябва да си нащрек, концентриран и по възможност по-креативен. Харесват ми точно този тип начин на мислене, тъй като стимулира мозъчната дейност и ни изважда извън ежедневната рутина.
А сега и моето питане: Какво ще направите, ако дойде краят на света? Имате пред вас бункер, в който има само 10 места, а вие трябва да убедите другите, че сте идеален продължител на човечеството и трябва да влезете в него?
Интересен казус, нали. Преди да сте започнали да размишлявате обаче вижте как защитават себе си група студенти по философия в трейлъра на филма „Философите“ (The Philosophers, 2013) . Този експеримент ще представлява интерес за всяка търсеща и мислеща под повърхността на стереотипите натура.
Няма как накрая да не се запитате: Къде ще е моето място?
Самоизпълняващо се пророчество
Чували ли сте за самоизпълняващото се пророчество? С няколко прости изречения – това е когато всички масово мислят за нещо или в дадена посока. Тя може да е напълно грешна, но когато усилията и мисълта на тълпа е изцяло съсредоточена в нея, то тя се самопредизвиква с думите и делата. Тогава имаме случване на очакваното, или така нареченото самоизпълняващо се пророчество.
Сега след като ви казах какво представлява съм сигурна, че всички ще се съгласите с мен като ви кажа, че България е страната на тези така интересни психологически катаклизми. Способността ни да предизвикваме лоши неща се дължи на ето този феномен и точно в този аспект. Нужно е единствено малко манипулации и някой, който да настрои в съответната посока масовото мислене. Така беше с еврокризата, така стана и с банковата криза.
Факт е, че когато Кризата заприхожда в Европа, ние масово се шашнахме, че тя може да дойде и у нас. Бизнесът започна удобно да се извинява за неправомерни действия, „готвейки се“ за непредвидени ситуации.Правителството започна да взима недалновидни решения по същата причина. Някой лидер на мнение каза „Криза иде!“ и народът поде песента и започна да протестира, да затяга колани, да се държи кризисно – резултатът – напразни хаос и истерия, предизвикахме си и Криза.
КТБ – последната тема, по която писах. Някой каза, че ще е застрашена цялата банкова система, предрече се, че ще настане хаос, медиите затърсиха сензации, хората повярваха и допълниха хаоса с истерично теглене на парите си от тази, но и от друга банка, която нямаше общо със случилото се. Разбира се тук в случая действително имаше виновни, но е факт самоизпълняващото се пророчество за стабилността на банковата система.
Основният елемент е винаги да се повярва, че нещо ще се случи и то действително ще се случи. Моето питане обаче в края на тази статия е, защо по дяволите, както си навличаме сами неприятности, не може да си предизивкаме и нещо добро.
Ето ти парадокс, скъпи читателю,.. и хляб за размисъл.