Влак или рейс?
Нека си го признаем. На всички ни се налага от време на време да пътуваме извън града и не винаги имаме кола или друг удобен транспорт, който да използваме. Затова реших да изложа кои са според мен ползите и недостатъците на другите два най-използвани начина за транспорт – с влак и рейс.
Основните недостатъците на влаковете са, че често закъсняват и са по-бавни. Не знаете до кого може да ви се наложи да се возите в купето, като съществува и хипотетичната възможност да ви заговори непознат, който да не разбира от намеци и откази за комуникация. Ако пътувате зимата, може да се окаже, че парното във вашия вагон не работи, а лятото – че някой прозорец не се отваря. Малко понамирисва и като цяло влаковете не славят като най-чистите и приветливи места на света.
Но! Нека сме откровени. Влаковете са по-удобни при дълги разстояния. Можете да стенете, да се разходите и разтъпчете спокойно. Там е по-удобно и за четене или гледане на филм, защото имате повече разстояние между седалките. А ако сте по-голяма компания, можете да си запазите цяло купе само за вас.
Рейсовете, от друга страна, са по-чисти, по-бързи и закъсняват или са извън график значително по-рядко.
Но! Са по-скъпи от влаковете и са по-неудобни, ако трябва да пътувате цяла нощ. Зависими са от трафика в градовете и шансът да претърпите ПТП не е за пренебрегване. Освен това нощем в рейсовете е тъмно и не можете да четете например, а само да си пуснете филм или да слушате музика, но дори за филм понякога се оказва, че пътят е достатъчно неравен и рейсът се друса. А ако ви става лошо по време на път, рейсът май не е най-удачният избор.
Така че и двата начина за предвижване имат своите плюсове и минуси. Избере този, който вас ви устройва повече.
Кой какво кафе пие?
По дрехите посрещат, по ума изпращат….
Не съдете за книгата по корицата…
Мъдрости много, но синтезът е един и същ. Мисли, преди да дадеш финална оценка.
И по този повод се замислих. Правим ли си изводи за хората на база това кой какво кафе пие, както сме склонни да си правим заключения за това кой какво (не)чете.
Някои го обичат късо, дълго и силно. Те пият кафето си буквално на екс и се чудя колко ли бързат тези хора вечно нанякъде. Винаги и правят всичко на екс без да се замислят за последиците, а може много лесно да се опарят.
А големите, бездънни чаши кафе, пълни с мляко, аромати, канела, захар, ванилия, пяна до ръба и малка доза истинско кафе, чиято сила се губи сред останалия океан от вкусове, чиито вълни се разбиват в устата ти. Какви са тези хора. Лежерни, плавни, многопластови, леко отвеяни и замечтани, любители на сладката страна на живота. Може би, все си мисля, че са такива.
Бързо и разтворимо, пак и пак. Да, лесно е да скъсаш едно пакетче, да изсипеш съдържанието му в чаша, да сипеш малко топла вода, едно-две разбърквания и ОЛЕ! Кафето е готово. Бързо, лесно, вкусно, както се казва. Какво се крие тук? Ограничено време, скрит мързел, липса на условия за нещо друго или просто по-различен вкус.
Излиза, че най-малко мисли по въпроса ми идват в главата, когато видя някой с нормално дълго кафе в нормална чаша, който пие кафето си с нормална скорост.
И какво излиза? Отново е на почит познатата ни златна среда.
Ангел
„Погледни в моите очи преди изгрева,
погледни ме в очите и никога няма да си сам“ – това е част от уникалния текст от песента „Ангели“ на прелестната Мика Нютон, която наистина прилича на ангел. Уверявам ви, песента е известна на всеки, само че малцина от вас ще се сетят като я чуят след толкова време. Но ако видите клипа от 2011, когато Мика представи „Angels“ на годишния конкурс Евровизия с прекрасна постановка от пясъчни фигури, веднага ще се сетите.
А сега за наслада на сетивата – оригинала на украински и адаптацията на английски, приемете като специален поздрав от мен! Прекрасно лято и бъдете и вие като ангели – с кристални мисли и добри дела :)
Три символа пред името
Здравейте! Днес ще си говорим за трите букви (символа) пред името, които често ни дават самочувствие без покритие.
Повечето хора изпитват някакъв респект, ако се запознаят с човек, който се кичи с титлата инж., адв., арх., проф., доц. или д-р (тук са три символа). В повечето случаи следва едно уважително говорене, подмазване, плюнчене и т.н. Резултатът е, че не тези хора ви захаресват повече, а че се излагате и им досаждате. На всичко отгоре вдигате излишно самочувствието им, което и без това лети отдавна в небето.
Забележете само как представителите на тези професии пристъпват, как вървят винаги с вирната брадичка, как в много случаи още като се запознават с някого започват името си с поставените инициали. Държите ли се с тях все едно са нещо повече от вас, то те непременно ще демонстрират величие, тъй като се чувстват точно толкова над вас, колкото и вие ги усещате.
Според мен цялото това поведение е напълно погрешно. Аз мисля, че независимо дали професията ти дава три символчета /букви/ пред името не означава, че всички останали професионални направления трябва да се подценяват. Липсата на самочувствие е най-лошото, което може да се случи на един човек. Всеки трябва да има добро усещане за себе си и да знае, че неговата специалност в неговата област на труд е незаменима с никоя друга. Да, може би архитектите, адвокатите, инженерите и определено лекарите имат доста отговорни и мъчно следвани професии, но това не означава, че по-малко стойностни са редакторите, например. Замислете се, че именно те поддържат чистотата на езика, че именно тяхната работа е толкова значима, че ако в един медицински справочник напишат една „0“ повече могат да убият някого. А сега вземете преводачите, които разпространяват великите творения на писателите и поддържат световното културно наследство. Вземете шивачите и дизайнерите, които ни продават най-необходимото и подпомагат естетическия ни поглед на света. А нека не забравяме и хранителните технолози, благодарение на които поддържаме живота си консумирайки създадените/направените от тях храни и напитки. Не можем без удобството на такситата, без ходенето на ресторант, театър или кино, имаме нужда от педагози, детски възпитатели и детегледачи и много, много други…
Няма по-малко или повече значима професия. Светът е голям, всеки човек има свои качества и таланти. За да функционира обществото ни сме си нужни абсолютно всички.
Добра новина!
Няма как да не отбележа нещо хубаво, което бавно полази градовете ни последните месеци. ТО се нарича Ремонти. Почти навсякъде, където отивам забелязвам преструктуриране, обновяване, разкрасяване. Нови пейки, нови тротоари, нови фонтани. Асфалтирани са вече не малко пътища, а наскоро разбрах, че обновяват ж.п. линиите на много места и правят основни ремонти на сградите на гарите в градове като София, Пазарджик, Ихтиман и много, много други.
Не е ли това похвално? Аз мисля, че да. Мисля, че трябва да отделяме много повече място във вестници, списания и новинарски емисии по телевизията и за тези добри културни новости, които да накарат хората да гледат с надежда към бъдещето. За жалост обаче медиите изтъкват само лошото. Затова й е трудно на обикновения гражданин да разбере колко хубави неща се правят в… Русе, например, или пък в Шумен. Сигурно не знаете, че именно в последно споменатия град е издигнат паметник на Тодор Колев! Е, аз до скоро не знаех. Сигурно са го казали в сутрешния блок на някоя телевизия, но работещите хора като мен нямат възможност да следят предавания през деня и разчита само на вечерните новини и това онова, което прочетат в мрежата. Без обаче да потърсиш преднамерено, добрата новина не достига до теб. Ужасни и потресаващо! Мисля, че това е даже кощунство – в малка държава като нашата, в която бедите ни връхлитат една след друга да няма ловци на хубави неща, които да правят позитивни рубрики и да предизвикват поне малко усмивки на лицата на хората…
Нека помислим и върху това.