Може ли да съществува приятелств между мъж и жена?

В детството, когато си играхме пред блока нямаше момичета или момчета, всички бяхме един отбор, едно цяо. Никога не сме се разделяли по полове. Тогава ни интересуваше само играта и нищо повече. По цял ден измисляхме игри, правихме щуротии и нямаше по-забавно място.

С времето обаче, когато започваме да навлизаме в по-зряла тийнейджърска възраст всичко се променя. Тогава противоположния пол започва да ни привлича и това, което е било едно време вече го няма. Започвахме да се срамуваме от момчетата, да ги гледаме с други очи, а не като другарчета. Имала съм много приятели момчета, аз си падах малко мъжкарана като малка, но в повечето случаи се е оказвало, че от едната страна винаги е имало друг вид симпатия, не просто приятелска. Замислих се дали е възможно да съществува истинско, безвъзвратно приятелство между противоположните полове. В моя скромен опит, фактите сочат- твърдо не. Все пак не мога да отговарям за всички хора на света, но смятам, че дори и да съществува приятелство, случаите са много редки. Имах един много близък приятел, с които си мислих, че имаме истинско приятелство, излизахме, споделяхме си най-различни тайни, той даже си имаше приятелки, аз като по-затворена започнах по-късно със срещите. Мислих си, че приятелството ни е непоклатимо, докато един ден той не ми призна, че всъщност винаги ме е харесвал и иска да сме не просто приятели. Мисля, че края на историята е очакван, вече не сме близки приятели, а просто познати. Жалко, но факт. След това, когато следвах, отново срещнах един добър приятел, бяхме колеги, съседи, приятели. Много се разбирахме, прекарвахме си страхотно времето заедно, той излизаше с момичета, аз си имах приятел, всичко беше наред. Мои приятелки винаги ми казваха, че това не е просто приятелство, че той има чувства към мен, аз разбира се не им повярвах. В крайна сметка той никога не ми сподели дали наистина има чувства към мен, но понякога действията му показваха именно това. След като моята връзка се задълбочи, той просто се отдръпна. Края на историята отново е „просто стари колеги“.

Моят житейски опит показва, че приятелство между двата пола не може да съществува. Ще ми бъде много интересно да ми споделите вашият опит и да се разбере- може или не може.

Мама е равно на сила

Няма по-специален човек от майката на този свят. Тя е единствената, която може да дари живот и в която могат да бият две сърца. Единствения човек, който може да прощава всичко и да преглъща всяка болка.

За нас жените майката играе ключова роля в изграждането ни като личностите. Въпрек, че е всенародно известно, че сме на тати момичетата, всъщност нашите майки са нашията еталон за подръжание. И до ден днешен аз нямам по-добър приятел и критик. Винаги ми дава обективно мнение и безценен съвет. В момента съм едно мини копие на майка ми и всъщност съм щастлива от този факт, защото тя ме направи такава каквато см, а честно да ви кажа, аз си се харесвам. Ние жените сме както надарени, със способността да даваме човешки живот. Интересно е как всъщност почти никой не обръща внимание на родилката, а цялото внимание е насочено към малкото чудо, което се е появило на бял свят. А тя има нужда от няколко окуражителни думи, защото трудностите и болките през които минава една бъдеща майка са неописуеми. В повечето случаи забравяме затова, защото жените са изключително силни, но имат нужда от подкрепа повече от всякога. Миля си, че така наречената следродилна депресия се появява именно от това, жените са изтощени и липсата на внимание и подкрепа ги кара да изпадат в подобни състояния, който могат да бъдат непредсказуеми. Все пак и майките са просто хора.

Затова не забравяйте за главния герой- майката. Не забравяйте какви саможертви е направила и през какви перипети е преминала. Не забравяйте да показвате внимание и загриженост за нея. Както казах, колкото и да е непоклатима и силна, все пак тя е просто човек. Обичайте я!

Видеонаблюдението и чувстваме ли се по-сигурни?

Случвало ли ви се е да преминавате нощно време през подлез и да се чувствате значително по-сигурни, когато видите, че има инсталирани камери за наблюдение? Същото е и в парковете – когато забележите, че има осигурено видеонаблюдение усещането за сигурност се засилва.

Може би само при мен е така, а може и да има и други хора, които чисто на психологическо ниво да изпитват по-голям комфорт и надеждност, когато преминават през места, охранявани посредством видеонаблюдение.

Дали си въобразявам или не – не знам, но е факт, че Столична община полага значителни усилия, за да обезпечи възможно най-много зони в града, чрез изграждането на видеонаблюдение.

Според информация, получена от медийното пространство, системата стартира през 2007-а година и включа видеонаблюдение на над 220 училища и детски заведения и над 130 публични площи общинска собственост, в това число пешеходни зони, подлези, градски градини, паркове, гробищни паркове, паметници, уязвими точки от инфраструктурата на Столична община, входно-изходни точки на столицата и др. Изградени са и 4 локални центъра за видеонаблюдение. За осигуряване на нормалното функциониране на системата се води дежурство 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

За да осигури финансиране на проектите за доизграждане и усъвършенстване на системата за видеонаблюдение и сигурност, Столична община разчита на средствата, отпуснати от Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ). Това е агенция, която се занимава с акумулирането на средства от приватизация. Управлението ѝ се осъществява от Съвет за управление, чийто председател е Орлин Алексиев – общински съветник за трети пореден мандат.

Със средства от Специализирания общински приватизационен фонд са финансирани много проекти за обезпечаване сигурността в града чрез развитие на системата за видеонаблюдение. За периода 2015-2019 година, 5, 1 млн. лева или общо 5,6% от финансиранията от СОПФ са предоставени по направление сигурност. От тях 2,5 млн. лева са усвоени за изграждане на система за видеонаблюдение в общинските детски градини и училища в София. Над 2,1 млн. лева са разходвани за организиране на видеонаблюдението на публични площи, съобщава Орлин Алексиев в интервю за новинарско издание.

Нещо старо, нещо ново

И Великден отмина, сега се задава друг прекрасен празник. Празникът на храбростта Гергьовден. Няма да изпадам в подробности да отбелязвам, колко хиляди българи празнуват имен ден точно на 6 май. Няма значение дали се казваш Гергана, Георги и производните им, всички празнуваме и продължаваме с агнешкото.

Честно казано ние ще го пропуснем, ще ни стане прекалено много, все пак не сме особени любители на това месо. За сметка на това, обаче в моето семейство няма как да минем без десерт. Основно може и да няма, но десерта е задължителен. Да, ние сме любители на сладкото, не че не се наситихме на курабии и козунаци, но друго си една вкусна, домашна торта. И като заговорих за това, остана ми доста от козунака от Великден и смятам да го ъпгрейдна като го приготвя на вкусна торта. Да, имам си любим крем, който се приготвя изключително лесно, обикновен крем с прясно мляко, брашно, захар и жълтъци, а като се охлади смесвам с разбита на сняг сметана, получава се изключетлно вкусен крем за всякакви вкусотии, не само торти. Сиропирам сухия козунак с прясно мляко, мажа обилно с крем и украсявам както ми хареса. Из интернет може да се намерят купища интересни рецепти за сладкиши с вече поизсъхналия козунак. Моя съвет е да се възползвате, аз съм твърдо против изхвърлянето на храна и се опитвам да оползотворя всичко в моята кухня. А щом е десерт, всички вкъщи са доволни.

Така, с козунаците, който си поиграх да направя сама, сътворих вкусен десерт за следващия празник. А вие какво приготвихте с вашите останали козунаци?

Консуматори ли сме?

С наближаването на празничните почивни дни, туроператорите ни заливат с всевъзможни оферти за СПА почивки и празнични програми. Медиите бучат, колко хиляди българи се очаквало да посетят съседните държави за почивните дни и колко пари ще се пръснат за празничната трапеза.

Оказва се, че според проучванията една почивка в Италия или Испания излиза, колкото 3 дни на СПА в родния Велинград. А на морските ни курорти било дори по-скъпо. Защо българите предпочитат да прекарат празниците в чужбина, а не по родните си места? Отговорът е много прост, защото там получаваш това, за което си си платил. Няма как да се сравнят българските курорти с тези в чужбина. Всички сме си патили от българския all inclusive, лошата храна, нацупени служители и не особено добра чистота. За мен обаче идва следващият въпрос, защо на този прекрасен семеен празник, Великден не сме с цялото си семейство у дома, приготвили вкусна домашна храна, защо се превърнахме в едни консуматори, а не учим децата си на семейни ценности и уют. В моето детство, това бяха най-прекрасните мигове от годината. Събирахме се цялата рода или поне по-голямата част от нея, все пак празниците са, за да се съберем със семейството, в този забързан живот, празникът е чудесен повод да се видим с роднини, които иначе рядко виждаме. Запретвахме ръкави и боядисвахме яйца, ставахме целите в боя, но то това беше забавното, съревновавахме се, кой ще боядиса най-красиво яйцата. След това месихме домашни козунаци, вкусни и ароматни курабии, приготвяхме празничен обяд, който продължаваше до вечерта. Веселяхме се и с нетърпение чакахме следващия празник.


Старая се да осигуря тези прекрасни мигове и на моето дете, за да го науча, че по-важно от семейството няма, че на тези празници трябва да си подаряваме внимание и обич, а в Гърция, Турция или „Слънчака“ можем да отидем когато си пожелаем. Уютът и топлината ги има само вкъщи при любимите хора.