март, 2019

now browsing by month

 

Японската сила

Март месец започна сякаш е май. Слънце, топлина, настроение. Парковете и градинките са пълни с хора, дръвчетата цъфтят, напълно пролетно усещане. Аз като всяка дама, като видя че става топличко и започвам да си мисля за лято, плаж, море, бански и ей тук при тази мисъл малко изтръпнах. Зимата не прощава. И започнах да ограничавам калориите и да наблягам на плодовете.

Като цяло аз обожавам плодове. Не ми е толкова трудно когато трябва да се ограничавам в приетите калории. Едни от любимите ми плодове са пъпеша и бананите. Имам чувството, че мога да ям само това и никога няма да ми омръзне. E, все пак дано не ми се налага. Бананите са мой верен съюзник в борбата ми с излишните килограми. Спасявали са ме не веднъж. Като стана въпрос за тях, научих нещо изключително интересно, а именно японците създали банан, който няма нужда да се бели и може да се яде заедно с кората. Тези японци нямат граници. Дори не мога да си обясня как им е дошло на ум да посегнат на мойте любими банани. Какво ви пречи кората бе, хора? Разбира се коментара ми е в кръга на шегата, но да, създали банан,който бил с кора като от листо на маруля, този банан бил доста по-сладък от стандартния. Според тези японски технолози кората е много питателна и с високо съдържание на магнезий и В6, а по този начин можеш да консумираш целия банан и да е още по-полезен. Тъкмо човек да помисли, че любимото му нещо няма как да стане още по-страхотно и ето, японците го ъпгрейдват, както се казва на модерен език.

Е, изгарям от желание да го опитам този иновативен продукт, но надали ще достигне българския пазар, поне в близките няколко години. Интересно е как хората се развиват, а същевременно развиват и нещата, които ни заобикалят. На пръв поглед скучния банан става истинска сензация, благодарение на японските агрономи. Нека продължаваме в същия дух. Ето и едно клипче как се яде банан с кората. Този приятел няма късмета да опита от иновативния банан, но е интересно как изяжда банана с кората.

Как ще кръстиш заплата си?

Когато бяхме малки всички мечтаехме да пораснем, да станем самостоятелни, без да се налага да даваме отчет на майките си и естествено без задължителното конско след отчета. Мечтаехме да сме независими, да имаме много пари, да работим и да създадем семейство. Да завършим училище по-скоро, писнало ни беше от „изненадващи„ контролни и изпитвания. Да, но действителността всъщност е съвсем различна.

Каква ирония, ако преди сме искали да се махнем от дома на родителите си, аз сега честно казано, обожавам да ходя на гости у нашите. Майка ми ми угажда на всеки каприз, а баща ми с интерес слуша иначе безинтересните ми истории. Доста ми допада. Честно казано, мечтая да имам пролетна, лятна и зимна ваканция, дървена ваканция и грипна и още куп ваканции, а сега и да си болен, отиваш на работа, няма мърдане. В един от почивните си дни попаднах на едно доста интересно предизвикателство, един човек в блога си беше задал въпрос, как би описал заплата си чрез заглавие на филм. Доста интересно се получи, имаше доста оригинални описания. Лично аз бих описала моята заплата със заглавието „Да изчезнеш за 60 секунди“. Тъкмо получиш известие на телефона, че са ти превели заплатата и получиш още пет, за взети пари за ток, вода, телевизия и какво ли още не, а и по колата трябва да се ремонтират някакви дреболии, освен това много ми харесаха онези маратонки в магазина, сега е момента да си ги поръчам и наистина изчезва, може би не за 60 секунди, но усещането е почти същото.

Друго си беше на училище, като се прибера вкъщи мама винаги е сготвила, сметките са платени, а джобните дори и да свършат, баща ми винаги се смилява над мен и ми дава още. Така, че деца, не бързайте да пораствате, не е чак толкова хубаво. А вие с кой филм бихте описали заплатата си?