Чудили ли сте се откъде идва прословутата английска традиция следобед да се пие чай? Ако ви е интересно каква е историята зад нея, то днес завесата ще бъде вдигната, за да се открие една прекрасна гледка към маса, наредена с всякакви вкусотии и, разбира се, чай. Първо ще ви разкажа кое как се е случило някога, а после и за моята интерпретация с домашна торта, кифли и сандвичи от хляба на фирма Елиаз.

Всичко започва преди около 200 години, някъде към 1840 г., със 7-ата херцогиня на Бедфорд, Анна. Всеки следобед към 4 часа тя се чувствала премаляла от глад, а в нейния дом вечерята се сервирала чак в 8. Тя поискала да й бъде донесено нещо малко за хапване, с което да залъже глада и да изкара до вечеря. Това били добре познатите ни днес малки сандвичи с чай и сладкиш. С времето Анна започнала да кани приятели на следобеден чай в абатството Уобърн, където живеела. Така това се превърнало не само в нейна традиция, а скоро и в такава на цяла Англия.

Към 1880 г. жените от висшето общество, започнали да се събират на чай, облечени официално в дълги рокли, ръкавици и шапки. Обикновено събитието се случвало в гостната между 4 и 5 часа следобед. След  време обаче през летните месеци било преместено в градината и тогава мъжете в къщата също решили да се присъединят.

В началото следобедният чай бил разпространен само сред висшите кръгове на английското общество. Знатните семейства поръчвали свои портрети, на които били изобразени как пият чай от фин порцелан, за да научи светът колко са заможни. Обикновените хора искали да бъдат като богатите лордове и лейдита и тогава традицията се разпространила повсеместно.

В менюто на традиционния английски следобеден чай присъстват сандвичи, тортички, пастички, кифлички и други малки сладкиши. Моята сбирка у дома с приятелки на изискан английски следобед включваше лимонена торта, кифлички и сандвичи. Лимонената торта сама си я правя, получава се много фин вкус, по мое мнение. Кифличките ги взех топли от една пекарна до нас, там ги правят превъзходно. А за сандвичите купих типовото хлебче „Еделвайс“ на фирма Елиаз. Името ми се стори подходящо, нали цветето е рядко срещано и го свързвам с нещо специално. Махнах коричката на хляба и го нарязах на малки правоъгълници. Намазах го с крема сирене и между двете филийки сложих краставица – тя била традиционна за такъв сандвич. Спогодихме се ние с хлебозавод Елиаз, сандвичите ми се получиха добре и запазиха целостта си.

Понеже нямам от онези триетажни подноси, на които в изисканите лондонски ресторанти поднасят такива неща, наредих сандвичите, тортата и кифличките в най-красивия сервиз, който имах вкъщи. О, забравих да кажа за чая – донесоха ми го от Англия и на него пише English Afternoon Tea. Той всъщност ми даде идеята за това малко тържество и за днешната статия. А скромното ни женско следобедно английско парти мина в сладки приказки и приятна компания. Определено ще повторим. Този чай мисля да го пазя само за специални поводи.