юни, 2015
now browsing by month
5 от 5 звездички за условията за работа в Хепи
Спонтанността в живота винаги ме е изненадвала. Той не е като онези филми, в които знаеш какво ще се случи. Животът е непредвидим и понякога ти поднася неочаквани изненади. Те, смея да твърдя, са най-сладки точно защото не са планирани и нагласени.
За да ви потопя в днешната история, първо трябва да ви разкажа предисторията, която датира много отдавна. В детската градина имах една най-добра приятелка, вършихме много пакости заедно и бяхме неразделни. Когато станахме на 16, нейното семейство замина за Германия и трябваше да се разделим. Писахме си писма известно време и получаването на такова от нея беше голямо събитие. С времето обаче се отчуждихме, знаете как е в живота, а и тогава нямаше Фейсбук.
Често се питах какво ли е станало с нея, докато един ден не се сблъскахме на улицата съвсем случайно. Веднага я познах и не мога да ви опиша какви топли чувства нахлуха в мен тогава. Седнахме да си говорим за изминалите години и наваксахме всичко пропуснато в един много дълъг разговор.
Тя се беше върнала в България преди 4 години сама, без техните. Много от вас сигурно се чудят защо. Ами любовта не пита – ето защо. На този фронт нещата й се развиваха добре. В Германия е работила основно като сервитьорка, затова и като се е върнала, първо се е насочила натам. Преди 3 години и половина е започнала работа в ресторанти Хепи, сигурно благодарение на нейната строга немска дисциплина ;) До ден днешен си работи там поради простата причина, че е доволна от всичко – не само от заплащането, но и от социалния пакет, гъвкавото работно време и усещането, че работодателя го е грижа.
Разказа ми и за една бонус програма за лоялни служители на Happy, работещи там над една година – ако искаш да израстваш в компанията, тя е готова да инвестира в теб, предоставяйки ти по-добри социални придобивки и възможност да ходиш на външни обучения. Колкото по-дълго работите в Хепи, толкова по-голямо става и заплащането, което е доста над това на обикновена сервитьорка, която не работи във верига ресторанти с ясно установени стандарти. Кой да предположи, че Хепи са дръпнали толкова напред?
Като заключение мога да добавя, че тази случайна среща възобнови приятелството ни и сега то е по-здраво от всякога. Запомнете, че когато човек е обичан, доволен от работата си и от живота като цяло, той не само че излъчва позитивизъм, но и го привлича към себе си. Дали пък срещата ни не се дължи на това? :)
Кое е истински важното в живота?
Напоследък се замислям все по-често по тази тема и стигнах до заключението, че за да имаш един пълноценен живот, трябва да си наясно кой си всъщност, какво точно искаш и какво теб те прави щастлив. За всеки приоритетите ще са различни, днес аз ще ви разкрия моите, които може би по-скоро клонят към универсалното, но вие ще кажете, след като ги прочетете.
На първо място ще сложа подкрепата на семейството. Тук става въпрос за родителите, които съм стигнала до извода, че са единствените хора, които ще те обичат безрезервно, независимо какъв си. Тяхната помощ в труден момент е незаменима, тяхната любов никога не свършва и техните съвети трябва да се вземат предвид, защото след време разбираш, че са били прави. Те са тези, които са те отгледали и те познават по-добре, отколкото ти самият, дори и на теб да не ти изглежда така. Уважавай ги, те са безценен дар.
Без любов не се живее, затова тук слагам и половинката, с която ще извървиш целия си житейски път. Тя ще е с теб в може би най-трудните моменти, които ти предстоят, а именно да загубиш родителите си и да се научиш да живееш без тях. Ето защо човекът до теб трябва да ти е опора, както и ти на него. Освен това ви предстоят и много хубави моменти, които трябва да се постараете да станат незабравими.
Приятелите са другият важен фактор за пълноценен живот. Хората са създадени да търсят социални контакти, което значи, че ни е в природата да искаме да общуваме с околните. С някои от тях се разбираме по-добре и именно те се превръщат в наши верни приятели за цял живот. Удивително е как един разговор с тях може да ти оправи настроението за секунди и да започнеш да виждаш света отново в цветове, различни от черното.
Пътуванията също те зареждат с енергия, защото сменяш познатата обстановка с нещо ново и вълнуващо. С тях разчупваш рутината на ежедневието и в крайна сметка събираш сили за след като се върнеш на работа. И като казахме работа, тя също е един от факторите да се чувстваш щастлив – все пак там прекарваш делниците си и трябва да се чувстваш удобно и на място.
Така са подредени моите приоритети в живота и баланса между всички тях ме правят щастлив човек. А при вас как е?