Отричана или не, женска завист съществува във всяка една от нас. Жени, които чувстваме като силни съпернички, я карат да се прояви повече, понеже на тях има за какво да им завиждаме и съответно у нас се поражда чувството да се конкурираме, за да се докажем. Това обикновено излиза на показ при успелите и влиятелни жени от висшите кръгове на обществото.

Наскоро попаднах на една интересна теория, отнасяща се до гореописаните отношения. Нарича се „shine“ и е измислена от някоя си Ан Фрийдман. Според нея, когато изпитваш завист към твоя конкурентка, най-добрият подход е да се сприятелиш с нея и то без задни мисли. Идеята идва от това, че тези жени имат много общи неща и че те всъщност вътрешно се възхищават една на друга. Вместо да се опитват да се свалят от пиадестала взаимно, те трябва да празнуват победите си заедно. Има логика.

Ако приложим тази теория към живота на обикновената жена, си мисля, че ще извлечем само ползи. Завистта е негативно чувство и като такова то не ни носи нищо добро. Ако я заменим с някоя далеч по-приятна емоция като искрена радост от чуждите постижения, бихме били много по-спокойни и незатормозени.

Превръщането на предишната завист в приятелство носи и още една полза, а именно възможността да получиш и да дадеш конструктивна критика на себеподобен, т.е. човек със сходни възгледи, като по този начин му помагаш да се усъвършенства, виждайки пропуски, които той не е успял да види. Една странична гледна точка на приятел, който разбира естеството на проблема, никога не е излишна.

Големият въпрос обаче е наистина всичко това да се случва без задни мисли. Дали е постижимо?