Вече официално зимният сезон е история повече от месец , макар тази година малко трудно да усещаме това с нескончаемите дъждовни и мрачни дни. Факт, пролетта дойде, а с нея и доброто настроение: природата се раззеленява, а хората сякаш стават по-добри.

Моята рецепта за повече усмивки и положителни емоции е може би любима на мнозина: интересните, увлекателни и поучителни предавания по телевизията, към която всички прибягваме като най-достъпен и лесен начин за разпускане.

Напоследък се улавям, че съзнателно или не (най-вероятно и двете), най-често гледам БТВ. Понякога припявам на участниците от „Гласът на България“, друг път „Столичани в повече“ и „Младост 5“ ме разплакват от смях, а нерядко „Предай нататък“ ме кара да се замислям над истински важните неща в живота (колкото и клиширано да звучи, клишетата са затова, защото са верни).

Също толкова съзнателно или не (отново най-вероятно и двете), най-много ми допадат съвременните български сериали и ралити формати. Някак хубаво ми става, че на малкия екран конкуретно и достоверно български актьори и продуценти стоят редом до популярни заглавия като „Приятели“ и „Женени с деца“. Адмирации към BTV, че стимулират този процес. Може би това е и причината рейтингът им да е с челни позиции и този сезон.

Да си призная, до съвсем скоро не се бях замисляла над въпроса, защо не се произвеждат повече кино и телевизионни продукти у нас? Нима нямаме кадърни творци? Напротив.
Дано скоро и в България се утвърди подобна практика, защото от българското по-хубаво няма!Оказа се, че проблемът стои далеч от дарбата и изкуството: за заснемане на такива продукции се изискват сериозни средства. По света масово този въпрос отдавна е решен, след като разпротранителите на сигнал, каквито у нас са кабелните оператори, плащат на телвизиите според коректен и точен брой абонати, които съответно дължат месечна такса към тях. Така медиите разполагат с по-висок бюджет за вътрешни продукции.