Без категория
now browsing by category
Нещо старо, нещо ново
И Великден отмина, сега се задава друг прекрасен празник. Празникът на храбростта Гергьовден. Няма да изпадам в подробности да отбелязвам, колко хиляди българи празнуват имен ден точно на 6 май. Няма значение дали се казваш Гергана, Георги и производните им, всички празнуваме и продължаваме с агнешкото.
Честно казано ние ще го пропуснем, ще ни стане прекалено много, все пак не сме особени любители на това месо. За сметка на това, обаче в моето семейство няма как да минем без десерт. Основно може и да няма, но десерта е задължителен. Да, ние сме любители на сладкото, не че не се наситихме на курабии и козунаци, но друго си една вкусна, домашна торта. И като заговорих за това, остана ми доста от козунака от Великден и смятам да го ъпгрейдна като го приготвя на вкусна торта. Да, имам си любим крем, който се приготвя изключително лесно, обикновен крем с прясно мляко, брашно, захар и жълтъци, а като се охлади смесвам с разбита на сняг сметана, получава се изключетлно вкусен крем за всякакви вкусотии, не само торти. Сиропирам сухия козунак с прясно мляко, мажа обилно с крем и украсявам както ми хареса. Из интернет може да се намерят купища интересни рецепти за сладкиши с вече поизсъхналия козунак. Моя съвет е да се възползвате, аз съм твърдо против изхвърлянето на храна и се опитвам да оползотворя всичко в моята кухня. А щом е десерт, всички вкъщи са доволни.
Така, с козунаците, който си поиграх да направя сама, сътворих вкусен десерт за следващия празник. А вие какво приготвихте с вашите останали козунаци?
Консуматори ли сме?
С наближаването на празничните почивни дни, туроператорите ни заливат с всевъзможни оферти за СПА почивки и празнични програми. Медиите бучат, колко хиляди българи се очаквало да посетят съседните държави за почивните дни и колко пари ще се пръснат за празничната трапеза.
Оказва се, че според проучванията една почивка в Италия или Испания излиза, колкото 3 дни на СПА в родния Велинград. А на морските ни курорти било дори по-скъпо. Защо българите предпочитат да прекарат празниците в чужбина, а не по родните си места? Отговорът е много прост, защото там получаваш това, за което си си платил. Няма как да се сравнят българските курорти с тези в чужбина. Всички сме си патили от българския all inclusive, лошата храна, нацупени служители и не особено добра чистота. За мен обаче идва следващият въпрос, защо на този прекрасен семеен празник, Великден не сме с цялото си семейство у дома, приготвили вкусна домашна храна, защо се превърнахме в едни консуматори, а не учим децата си на семейни ценности и уют. В моето детство, това бяха най-прекрасните мигове от годината. Събирахме се цялата рода или поне по-голямата част от нея, все пак празниците са, за да се съберем със семейството, в този забързан живот, празникът е чудесен повод да се видим с роднини, които иначе рядко виждаме. Запретвахме ръкави и боядисвахме яйца, ставахме целите в боя, но то това беше забавното, съревновавахме се, кой ще боядиса най-красиво яйцата. След това месихме домашни козунаци, вкусни и ароматни курабии, приготвяхме празничен обяд, който продължаваше до вечерта. Веселяхме се и с нетърпение чакахме следващия празник.
Старая се да осигуря тези прекрасни мигове и на моето дете, за да го науча, че по-важно от семейството няма, че на тези празници трябва да си подаряваме внимание и обич, а в Гърция, Турция или „Слънчака“ можем да отидем когато си пожелаем. Уютът и топлината ги има само вкъщи при любимите хора.
Японската сила
Март месец започна сякаш е май. Слънце, топлина, настроение. Парковете и градинките са пълни с хора, дръвчетата цъфтят, напълно пролетно усещане. Аз като всяка дама, като видя че става топличко и започвам да си мисля за лято, плаж, море, бански и ей тук при тази мисъл малко изтръпнах. Зимата не прощава. И започнах да ограничавам калориите и да наблягам на плодовете.
Като цяло аз обожавам плодове. Не ми е толкова трудно когато трябва да се ограничавам в приетите калории. Едни от любимите ми плодове са пъпеша и бананите. Имам чувството, че мога да ям само това и никога няма да ми омръзне. E, все пак дано не ми се налага. Бананите са мой верен съюзник в борбата ми с излишните килограми. Спасявали са ме не веднъж. Като стана въпрос за тях, научих нещо изключително интересно, а именно японците създали банан, който няма нужда да се бели и може да се яде заедно с кората. Тези японци нямат граници. Дори не мога да си обясня как им е дошло на ум да посегнат на мойте любими банани. Какво ви пречи кората бе, хора? Разбира се коментара ми е в кръга на шегата, но да, създали банан,който бил с кора като от листо на маруля, този банан бил доста по-сладък от стандартния. Според тези японски технолози кората е много питателна и с високо съдържание на магнезий и В6, а по този начин можеш да консумираш целия банан и да е още по-полезен. Тъкмо човек да помисли, че любимото му нещо няма как да стане още по-страхотно и ето, японците го ъпгрейдват, както се казва на модерен език.
Е, изгарям от желание да го опитам този иновативен продукт, но надали ще достигне българския пазар, поне в близките няколко години. Интересно е как хората се развиват, а същевременно развиват и нещата, които ни заобикалят. На пръв поглед скучния банан става истинска сензация, благодарение на японските агрономи. Нека продължаваме в същия дух. Ето и едно клипче как се яде банан с кората. Този приятел няма късмета да опита от иновативния банан, но е интересно как изяжда банана с кората.
Как ще кръстиш заплата си?
Когато бяхме малки всички мечтаехме да пораснем, да станем самостоятелни, без да се налага да даваме отчет на майките си и естествено без задължителното конско след отчета. Мечтаехме да сме независими, да имаме много пари, да работим и да създадем семейство. Да завършим училище по-скоро, писнало ни беше от „изненадващи„ контролни и изпитвания. Да, но действителността всъщност е съвсем различна.
Каква ирония, ако преди сме искали да се махнем от дома на родителите си, аз сега честно казано, обожавам да ходя на гости у нашите. Майка ми ми угажда на всеки каприз, а баща ми с интерес слуша иначе безинтересните ми истории. Доста ми допада. Честно казано, мечтая да имам пролетна, лятна и зимна ваканция, дървена ваканция и грипна и още куп ваканции, а сега и да си болен, отиваш на работа, няма мърдане. В един от почивните си дни попаднах на едно доста интересно предизвикателство, един човек в блога си беше задал въпрос, как би описал заплата си чрез заглавие на филм. Доста интересно се получи, имаше доста оригинални описания. Лично аз бих описала моята заплата със заглавието „Да изчезнеш за 60 секунди“. Тъкмо получиш известие на телефона, че са ти превели заплатата и получиш още пет, за взети пари за ток, вода, телевизия и какво ли още не, а и по колата трябва да се ремонтират някакви дреболии, освен това много ми харесаха онези маратонки в магазина, сега е момента да си ги поръчам и наистина изчезва, може би не за 60 секунди, но усещането е почти същото.
Друго си беше на училище, като се прибера вкъщи мама винаги е сготвила, сметките са платени, а джобните дори и да свършат, баща ми винаги се смилява над мен и ми дава още. Така, че деца, не бързайте да пораствате, не е чак толкова хубаво. А вие с кой филм бихте описали заплатата си?
Бодибилдингът
Все повече млади хора полагат грижи за външния си вид, чрез здравословно хранене и тренировки във фитнеса. Това може само да ни радва, стига сме слушала само за челните места, които заемаме по затлъстяване в Европа и Света. Какво по-хубаво от една качествена тренировка, видими резултати и повишено самочувствие.
Аз също обичам да спортувам, но тренировките в зала не са моето нещо. Аз предпочитам джогинга. Вярно е, че не може да се сдобиеш със стегнато и изваяно тяло само с тичане, но на мен ми харесва усамотяването със собствените ми мисли и изключването ми от света по време на тренировка, а умората след това е по-сладка дори от сладолед. Имам много близка приятелка, която всеки път ме моли да отида с нея в залата, тя е запалена по бодибилдинга, има страхотно тяло и всеки ден тренира. Забелязвам все повече момичета да се занимават с този спорт. Честно казано аз не съм голям фен. За мен женското тяло трябва да е нежно, да е привлекателно и все пак женско. Идва ми в повече мускулести крака, плочки на корема и бицепс по-голям от този на доста от мъжете. Разбира се има и изключения, на някои жени им отива подобна физика, но съм попадала на дами с телосложение на Арнолд Шварценегер, което според мен изобщо не е секси. Както с всичко на този свят трябва да има граници. Всичко трябва да е умерено и балансирано.
Все пак всеки свободен да изглежда и да живее по начин, по който желае и сам преценя. Коя съм аз че да съдя. Би ми било интересно да разбера и мнението на мъжете, дали се впечатляват от женско атлетично тяло, или може да е просто стегнато, а също разбира се някои харесват по-пухкави дами.