Попаднах на една статия, свързана с цветовете и какво разкриват те за теб. Знаете, тези банални материали, които отваряш, защото се надяваш да научиш нещо повече за себе си. Е, на шега или не, така се случи и с мен.

От прочетеното направих кратка ретроспекция за живота си преди и сега и цветовете в него. Установих, че когато се нанасях в първото си жилище, копнеех всяка стая да е в различен тон и със собствен стил. Вярвах, че колкото е по-цветно, толкова е по-отпускащо и привнасящо настроение. Така се достигна до кухня в червено и сиво, хол и трапезария в зелено и кафяво (цвят орех), спалня в синьо, баня в зелено и антре в бяло. Сега ми звучи като малък цирк. И не го казвам негативно, а напротив с усмивка на уста.

Разнообразието от цветове като че ли запълваше нуждата от повече емоция в живота ми. Мога да го отнеса и към нестихващия ми интерес към новото, който довежда до бързо привикване и отправяне към следващото впечатляващо нещо. За да задоволя този устрем, се изискват много енергия и сили.

Сега, години по-късно от първите мои самостоятелни стъпки на интериорен дизайн вкъщи, забелязвам и промяната. Апартаментът ми е в топли, сходни и много нежни тонове. Постепенният преход в стаите се извършва от бежово към слонова кост и бяло. Имам, разбира се, и акценти. Явно не съм успяла напълно да превъзмогна стремежа си към разнообразие, защото всяко помещение си има отделен цветен акцент. Във всекидневната и трапезарията съм заложила на тюркоазено с хромирани елементи. В спалнята преобладават тъмнозелени аксесоари, а на терасата са жълти. В банята съм се спряла на бежово и бяло – тотална класика.

В момента съм по-улегнала, стремяща се към кариера и семейство. Може би и затова предпочитам, когато се прибера у дома, да ми е семпло и релаксиращо. Nude нюансите ме успокояват и ми създават чувството за простор и чистота. За някои може да звучи като стерилна обстановка, но на този етап от живота си се нуждая точно от това.

Интересно ми е в какви цветове ще бъде домашният ми интериор след още 10 години. Сигурно отново ще се изненадам от себе си и ще съм на тотално различна вълна. Само времето ще ми разкрие тази тайна.

Доста се забавих с втората половина от предишната ми публикация – дано си струва чакането!

Ето няколко възможни причини, поради които много жени избират да не сключват брак:

Жените вече не са склонни да правят компромиси

Една жена може да не иска да се примири с живот на домакиня и да бъде основният родител, както изисква от нея обществото. Иска да постигне мечтите си, да бъде щастлива, и ако представите ѝ за щастие не отговарят на тези на мъжа до нея, бракът започва да изглежда като ограничаващ.

Те чакат „идеалният“

Тези жени чакат перфектния мъж или мъжът, в когото биха се влюбили силно и необуздано, като по филмите. Ако този мъж не се появи, не желаят да склонят и да приемат „обикновена“ връзка. Тъй като жените стават по-взискателни, все повече фактори влизат в решението дали да сключат брак. Няма да се оженят просто да не са сами, както може би са правели по-често в миналото.

Не желаят да бъдат единствените, които правят жертви

В социалната психология съществува класическа теория, наречена „теория на размяната“. Това е малко безмилостно, но предсказва, че действията на човек ще се основават на опитите да се намери баланс между даване и получаване. Ресурсите на всеки човек, от всякакъв вид, включително парите, грижите за външния вид, и произходът се смесват и анализират, за да се види коя е „най-добрата сделка“. Всеки иска партньор, който подобрява живота му и всеки трябва да е готов да подобрява живота на партньора си – ако усилията не са равни, връзката страда.

Според мен наличието на избор прави връзките, които просъществуват, в пъти по-стойностни, изградени върху взаимно съгласие, уважение и любов – не задължение.

Съгласни ли сте?

Днес ще разсъждавам над една тема, която за мнозина е знак за западането на обществото – все пак България е държава на традиции, не на развитие. Няма да заемам конкретна позиция, просто ще обърна внимание върху факторите, които влияят на една нова тенденция – тенендцията на неомъжените жени.

Възходът на доброволно неомъжените жени се наблюдава бавно във времето в западните общества, едновременно с добре платените работни места, законова защита от икономическа и физическа злоупотреба, надеждни методи за контрацепция и възможност за кариера и приключения. Жените се женят по-възрастни днес, или живеят с партньорите си на семейни начала, или излизат и в краткосрочни отношения, без изобщо да преминат през сватба.

Колкото и да се възхищавам на щастливи двойки и семейства, вярвам, че това е един от малкото пъти в историята, когато много жени могат да избират от толкова широк спектър от възможности, без да бъдат санкционирани и с по-малко социална стигма. Тъй като малко хора „имат всичко“, защо да не изберат да бъдат несемейни, ако това е най-добрият вариант?

В крайна сметка се свежда до това, че хората се женят, когато това е от полза. Въпросът е, защо бракът вече невинаги е добра идея? Ето някои причини:

По-добре да не се омъжваме, отколкото да имам неподходящ съпруг

Ако една жена е бедна и среща мъже, които са еднакво бедни или по-бедни, тя е в беда: не е тайна, че много жени решават да не сключват брак, ако наличните партньори са в по-лошо икономическо положение.

Успехът променя всичко

Когато една жена е много привилегирована или изключително успешна, бракът може да дойде лесно … или не. Помислете за толкова харесваната Елизабет Тейлър, която е била омъжена осем пъти.

Освен това жената не се нуждае от съпруг, който е мощен корпоративен адвокат, ако самата тя е мощен корпоративен адвокат. Възползването от икономически и професионални възможности може да бъде подкопано, като се ангажирате с партньор, който е също толкова амбициозен или различен в житейските си планове. Този тип жена вероятно се събужда всеки ден, мислейки за нови и вълнуващи предизвикателства.

Тъй като имам още много за писане, а тази публикация започна да става доста дълга, очаквайте продължение.