май, 2014
now browsing by month
Силата на природата
Бях забравила какво е да се разлюлее пода под краката ти. Първо губиш сигурност и това чувство те приклещва в нещо като паника, след което болезнено осъзнаваш, че си абсолютно безсилен да направиш каквото и да е. Страхът е логична реакция. А сред моите познати има и такива, които биха изпаднали не на шега в истерия.
Ние в Габрово почти не усещаме земетресения. Може би регионът ни е такъв, или пък Стара планина ни пази ;) – не знам. Последният път, преди две години, когато пак земята се разтресе, бях в София, но покрай ангажиментите бях по цял ден в движение навън и дори не съм разбрала кога какво се е случило. Казаха ми, че е имало два-три труса, аз само вдигнах рамене. Не ми е било кой знае колко страшно. Този път обаче щастливо събитие ме докара в Пловдив и за пръв път от години действително сърцето ми се качи в гърлото. Особено много се стреснах, но като видях, че хората около мен не са кой знае колко впечатлени и аз се поуспокоих. Слава Богу, втори трус не усетих, което ме накара до края на деня само да говоря за това като за някакво приключения.
Впрочем и сега се чувствам така – все едно съм преживяла нещо изключително интересно. Но пък и няма да забравя първата си реакция. Не харесвам нещата, които не мога да контролирам – може би тъкмо за това си давам сметка, че ние, хората като цяло, нямаме никаква власт над собствените си съдби. И често природата ни напомня точно това.
До Париж и обратно…
Да отидеш в Приж е мечта почти за всяка жена. Още повече, когато тази мечта е свързана с прекрасно романтично изживяване.
Не е ли малко изтъркано, ще попитам аз. Сякаш целият свят се е намъкнал там, само и само да зърне купчина старо желязо, което между другото и няма кой знае каква архитектурна стойност.
Всъщност Айфеловата кула е последното нещо, което французите ще искат да ви покажат, посетите ли страната им. Преди нея ще се наредят гледката от терасата на градините на града, Лувъра, пазител на творенията на човешкия гении, множество архитектурни културни обекти и цял куп винарни и малки мандри и къщи за производство на сирена. Това е нещото, което ценят местните – история, изкуство и даденостите на природата. Често ще чуете французи да ви говорят за козметика и парфюми и да се превъзнасят по последните модни тенденции. А кажете ли им, че сте от България почти задължително ще знаят за розовото и лавандуловото масло (предполагам, знаете, че България е един от основните износители и на лавандула в света).
А Айфеловата кула е просто проект, строен за Световното изложението в Париж през 1898 г. Замислена е да стои 20 години, но интересът към нея станал толкова голям, че тя бързо избила разходите по строителството си. След това станала обект на експерименти – чрез нея била проведена първата телеграфна връзка с Пентагона, а после са открити космичните лъчи, радиолъченията и впоследствие се трансформирала в радиорелейна кула на Париж. Така си остава там и до днес, макар чужденците да не знаят, че в последно време общината се сблъсква с много проблеми по стопанисването й.
Общо взето ние, като чужденци, й се радваме, а французите вече я гледат с досада. Но така е като с всичко местно, с което свикваме без дори да се замисляме какъв интерес би представлявало за гости и поколения напред…
Композиции и картини
Често пъти съм посещавала различни галерии с картини. Понякога на по-малко, друг път на по-известни автори. Някак творчеството ме възхищава, но честно казано не го разбирам. Виждам красиви цветове, отчитам техниката на рисуване, усещам настроението на твореца, но съм дотук…
Ядосвам се обаче, когато в водещият експозицията започне да говори какво е „искал да каже художника“. Звучи ми постно и плоско. Сякаш отново се връщам в часовете по литература и трябва да тълкувам авторовите размисли. Според мен каквото е искал да каже, той творецът си е го е казал. Изкуството е субективно нещо и интерпретацията му е въпрос на вътрешно усещане. Някои хора са силно емоционални и могат с часове да съзерцават картини и други художествени произведения и да си въобразяват разни чувства и нюанси. Аз обаче не съм такава. Единственото, което мога да кажа е дали дадено платно ми харесва, дали отива на интериора ми и това да ме мотивира да си го купя. Останалото ми е излишно и ме затормозява.
Сигурно, четейки тези редове, си мислите, че не съм никакъв ценител на изкуството. В своя защита ще кажа, че не е нужно да го разбирам, за да го харесвам и за да искам да имам картини в дома си. Мисля, че всъщност желанието ми да сложа на стената си нещо красиво, което съответства на моя вкус е начинът да покажа, че подкрепям изкуството и виждам себе си в него.
Сексът и градът… истина или лъжа
Колко от вас гледат прочутия сериал „Сексът и градът‟? Лично аз съм засичала няколко епизода, но откровено казано такъв тип „чиклит” сериалчета не ме увличат. Намирам ги за силно безсмислени и хиперболизирани. Мои приятели живеят в САЩ и не веднъж са ми казвали, че предаването е доста популярно сред самотните жени и главно сред онези, които по начало са свити и консервативни – т.е. доста голяма част от американките. Мит е, че разкрепостените жени, подобно главните героини, действително съществуват. Може би ги има някъде там, но водещото при болшинството американки е не търсенето на сексуални приключения и вечното издирване на онзи Единствения принц на бял кон, влизайки в чести връзки, а израстването. Разпространено е виждането, че жената трябва да гради кариера и когато се почувства достатъчно зряла търси да създава семейство.
Ние тук обаче си мислим, че личните отношения са водещото в живота и не една от представителките на нежния пол, от тийн момиче следва образци от сериала като мода, стил на живот, мечтае да бъде поредната Кари Брадшоу, която тича след един неуверен в себе си мъж и вписва рубрика за живота в дамско списание. Ако такъв тип ви удовлетворява и смятате, че е правилен – добре, но замислите се за всичко онези възможности, които могат да ви изкарат от подобен омагьосан кръг и сложете край на „хитовия” си сериал.
Влезте в друга някоя роля на преуспяла и независима жена, след която мъжете тичат, а тя с гордост и достойнство върви напред. Марковите й обувки не са от разпространение на безсмислени сюжети за списание, а от работа, която не й изисква постоянното философстване по драматични сцени от живота и не я вкарва във филми. Изградете своя собствена линия, в която Единственият принц в живота сам ще се появи без преди това да сте нацелували безброй жаби.